КТЍТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до ктитор, който е свързан с ктитор. Първо място в черковната живопис заемат добре запазените фрески на Боянската черква от XIII век, .. -. характерно при тях е реалистичното схващане и предаване на ктиторските портрети и някои светци. Р, 1927, бр. 236, 3. Бъбривият домакин ги водеше вече към библиотеката. Там намери ктиторската книга и записа: „Борисос, беглец от хунската земя, тридесет и пет номизми за слава на бога!“ Й. Вълчев, СКН, 19. Особено значение в стенописите на [Рилския] манастир трябва да се отдели на ктиторските портрети. Това са образи на хора от народа — дарители на манастира. HTM, 1961, кн. 10, 23.