КУБ, ку̀бът, ку̀ба, мн. ку̀бове, след числ. ку̀ба, м. 1. Геометрично тяло с шест квадратни и равни страни. Трите задачи за удвояването на куба, квадратурата на кръга и трисекцията на ъгъла, са останали още от древните гърци и в течение на векове са занимавали умовете на най-видни математици. Матем., 1966, кн. 4, 14. На вавилонските математици още преди 40 века са били известни таблицата за умножение, символът за нулата, отрицателните числа, квадратите и кубовете. ВН, 1958, бр. 2045, 4.
2. Матем. Обикн. в съчет. с повдигам и предл. на. Третата степен на едно число (отбелязана с З), която се получава от умножаването му само по себе си (а. а. а=а3). Освен четирите аритметични действия, те [халдейците] могли да повдигат числата на квадрат и на куб, да извличат квадратен и кубичен корен. Матем., 1968, кн. 6, 12.
3. Мярка за обем, която е равна на кубически метър.
4. Спец. Съд за дестилация и преваряване на течности.
◊ В (на) квадрат и (в куб) увеличавам. Остар. Многократно, в голяма степен увеличавам.
— От лат. cubus през рус. куб. — В. Груев, Геометрия, 1867.