КУЙРУ̀К м. Диал. Опашка. Чиба, Мурджо, какво си залаял, / хайде, махай се скоро оттук. / Погали го, дано те познае, да завие кравая с куйрук! Н. Марангозов, НПС, 35.
◊ Отрязвам / отрежа куйрука на някого; срязвам / срежа куйрука някому. Разг. Заставям някого да престане да своеволничи, принуждавам го да се смири, да кротува. Кметът малко шава, ама ще му отрежем куйрука. Подвивам <си> / подвия <си> куйрука; свивам си / свия си куйрука. Разг. Преставам да се съпротивлявам или да върша своеволия, защото се уплашвам или се съобразявам с нещо, ставам мирен, кротък; смирявам се. Държеше се надменно, разпореждаше се навсякъде, но откакто разбра, че могат да го преместят, че не са доволни от него, започна да си свива куйрука. Посвивам си / посвия си куйрука. Разг. До известна степен се смирявам, ставам по-мирен, не се съпротивлявам много. Хванах куйрука / ще хвана куйрука / на някого. Разг. Ирон. Не можах (не ще мога) да стигна някого, претърпях (ще претърпя) неуспех в преследването на някого.
— Typ. kuyruk 'опашка'.