КУК1, ку̀кът, ку̀ка, мн. ку̀кове, след числ. ку̀ка, м. Остар. и диал. Кукер. От поп кук и от кук поп. Погов., Ст. Младенов, БТР I, 1103.
КУК2, ку̀кът, ку̀ка, мн. ку̀кове, след числ. ку̀ка, м. Диал. Кукувица. Утрото рано, майка му на попа се качила на една църница и зафанала да кука, а лудото като чул, рекъл: „А, пусти ти кук, шчо бърке тука среди зима?“ СбКШ, 105.
◊ Ни кук, ни кукурек. Диал. За нещо ненаправено, неподготвено във връзка с друго нещо, за което е трябвало вече да се работи, да се действа. Великден идва, а ние ни кук, ни кукурек.
КУК3, ку̀кът, ку̀ка, мн. ку̀кове, след числ. ку̀ка, м. Комин.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
КУК4, ку̀кът, ку̀ка, мн. ку̀кове, след числ. ку̀ка, м. Мор. Корабна кухня.
— Англ. cook.