КУ̀КА1 ж. 1. Желязна или дървена пръчка с извит и заострен край, на която се окача нещо или с която се закачва нещо. От широкия комин висеше желязна верига с кука накрая — канджа. Г. Караславов, Избр. съч. X, 12. Най-напред отиваме в плевнята. Дядо на-скубваше със заострена кука малко сенце, слагаше го в лесковия кош, нарамваше се и двамата влизахме в обора. Кр. Григоров, ОНУ, 31. Залитна да падне, но се улови за куката, на която бяха окачени медниците. К. Петканов, ОБ, 97. // Приспособление за затваряне на врата, прозорец и др. В клуба настъпи тревога и прозорците, подпрени с дебели куки, започнаха да се затварят един след друг. Ем. Станев, ИК I и IT, 127. Докато намери куката с разтрепераната си ръка, докато черчеветата се отлепят с писък от прозоречната рамка, човекът изтрополи по тясната плочена пътечка и изскочи на улицата. С. Северняк, ОНК, 20. Щом двамата старци се прибереха в стаята си, Клинче отиваше да махне желязната кука на портата. Д. Талев, ЖС, 366. Отвътре на вратичката [бащата на Янко] пригоди кука да се затваря и от скривалището. Ем. Коралов, ДП, 44.
2. Дълга метална игла за ръчно плетене. Премрежиха се Харитините очи. Заплетоха се куките в дрешката, скъса се преждата. А. Каменова, ХГ, 227. Ния плетеше широка дантела с една кука, с проточен показалец. Д. Талев, ЖС, 207. Седнала на ниското миндерче, баба Вида пъргаво премяташе куките. М. Марчевски, ГБ, 99. Лена: (оставя куките на камината и кърши ръце): — Но защо, защо? Какво съм ти направила? П. Незнакомов, СНП, 209.
3. Разг. Заядлив и неотстъпчив човек. И той е една кука, с него не може да се разбереш.
4. Жарг. Полицай, ченге. — Не миряса светът и туй то! — говореше с пълна уста Рисът. — Ние лежим, ама има за какво!.. Макар че някои от нас лежат само за акъл, да знаят кой може да им бъде авер и кой кука. Кл. Цачев, ГЗ, 149.
◊ Вадя думите с кука от устата на някого. Разг. Много трудно успявам да получа отговор на въпросите си (за мълчалив човек или за човек, който едва отговаря на въпросите поради незнание). Закачвам (закачам) / закача на кука<та>. Разг. Изоставям някаква работа, която съм започнал, преставам да се занимавам с нещо; занемарявам нещо; отказвам се от нещо. Той закачи адвокатството на куката и, поведен от един по-млад от него другар, тръгна да пробива път в литературата. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 134. Заприличвам / заприличам на кука; ставам / стана на (като) кука. Разг. Отслабвам много, измършавявам, та чак се прегърбвам. Аз глава не мога да дигна от работа, на кука съм заприличала вече, я ме виж! М. Марчевски, П, 273. — Ами ти, ами ти — люлееше плета онази. — Мъжът ти на кука е станал! Й. Радичков, В, 128. Избивам / избия куката. Диал. 1. Измъквам се, без да ме видят, без да са ме пуснали, незабелязано избягвам. 2. Изхитрям се и се отървавам от мъчна работа; изклинчвам. Подсмяла се кука на криво дърво; присмяла се кука на крива бука. Диал. Ирон. Присмяла се кука на криво дърво. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой критикува другиго или му се надсмива, а самият той притежава същите недостатъци. Прав като кука. Диал. Ирон. Крив, изкривен.
КУ̀КА2 ж. Диал. Куковица.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.