КУ̀КЕРСКИ, -а, -о, мн. -и. Етногр. Прил. от кукер; кукеров. Илия разказа какъв бял хляб и какво месо ядат германските войници. .. За да ги примамят, българските войници устройвали сватби, кукерски зрелища, борби. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 121. В колибата на Караиван турците намерили торба подострени рогове. В ямата за картофи пък открили най-различни предмети: кукерски, просяшки, цигански. Н. Хайтов, ШГ, 120. Юга изгуби аромата си: ..; тайнствения шепот на вятъра с двутактовите загадъчни звуци в мъглите на някаква турска воденица; езическото ечене на кукерските звънци; печалното блеене на овци рано напролет. Д. Вълев, Ж, 38-39. Кукерски празници. Кукерски игри. Кукерски маски.