КУПУ̀ВАНЕ, мн. -ия и (диал). -та, ср. Отгл. същ. от купувам и от купувам се. Из Лондон являват, че Германия е купила едно голямо число коне за своята кавалерия. . Такива купувания са станале u от страната на Франция. Хр. Ботев, Съч. 1929, 22. На следната година, не си отдъхнал още от купуването на ивицата с бряста, Юрталана научи, че се продава още една ивичка от пет декара. Г. Караславов, С, 95. „Има ли моми убави, / убави за продаване, / гиздави за купуване?“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 234.