КУПУВА̀Ч м. Лице, което купува нешо. Купувачът и продавачът си подадоха ръце и откъснаха пазарлъка. Елин Пелин, Съч. III, 131. В златарския магазин, .., имаше доста купувачи. Й. Йовков, Разк. Т, 152. Отвориха сергии и мнозина преспанци и какво ли не изнесоха да продават — за всичко се намираха купувачи. Д. Талев, ПК, 138. Закрепи се Топката, създаде си купувачи, напълни дюкяна със стоки, ама време като време ли е пусто! Чудомир, Избр. пр., 232. Преди друго ние ще да поставиме, като начало, че сяко търговско дело изисква от една страна продавачи, а от друга купувачи. Знан., 1875, бр. 2, 29.
◊ <За> всяка стока си има купувач<и>. Разг. Употребява се, за да се изтъкнат различията в разбиранията и вкусовете на хората. И зелените дини, и смачканото грозде ще продаде — кое за свинете, кое за джибре. . Нали всяка стока си има купувач.