КУ̀ПЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от куп; малък куп. Сутринта идва тато. Захващат той и байко да пълнят коша с масури от големия куп и да правят наоколо малки купчета. Т. Влайков, Пр I, 304. Студентите — .. — вдигаха и сваляха кирките, размахваха лопатите и купчета червена пръст полетяваха във въздуха и се натрупваха от двете страни на рова. ВН, 1961, бр. 3066, 1. Кривото или запрялото дърво са отрязува до землята и като са разкопай наоколо дълбоко, заваря са отгоря .. и като са полей това купче няколко пътя през пролетта пуска много младоци. 3. Княжевски, ПРШ (превод), 30-31. Николчо действително приближи златото, наведе се да грабне с разперените пръстчета лъскавото купче, но внезапно погледът му мина на съседните предмети и то посегна към сабицата. Ив. Вазов, Съч. XII, 45.