КУПЧЍЙНИЦА ж. Остар. Магазин (в 1 знач.). Във витрините на купчийниците се виждаха наредени най-различни стоки скъпи платове, заешки и самурени кожи. Д. Спространов, С, 31. Още на другия ден глашатаи завикаха султанска заповед що са кожари и технитари да си гледат работата, косъм нямало да падне от главите им. И купците да отворят купчийниците, пък който не ще да бъде рая, да приеме правата вяра. Ем. Станев, А, 217. — Трябва ми боя .. синя вълнена боя, търсих в комшийките, ходих и в купчийницата на бай Генчо, но той вчера свършил боята. П. Стъпов, ЖСН, 198.


Източник: Речник на българския език (онлайн)