КУПЧЍЯ, -rята, мн. -ѝи, м. Остар. Търговец; купец (в 1 знач.). Не я оставял ни на пазар да иде, ни от бакалин или от купчия нящо да купи. Т. Влайков, Съч. II, 220. На манастирския празник Рождество пресветая Богородица от околните села и крепости, че и от по-далечни, както и от Търновград в Кефаларево идваха болни и здрави, добри и зли — купчии, придобивници, .. и всякакви бирници. Ем. Станев, А, 74.