КУПЮ̀РА ж. Спец. 1. Отделна облигация от заем или изрезка от други ценни книжа. // Само мн. Пари, облигации, ценни книжа. Впрочем, купюрите от така наречената „Първа емисия банкноти“ са от 5, 10, 20, 50 и 100 лева. Що за покупателна сила притежават банкнотите? Отеч., 1980, кн. 5, 44.

2. Класификация на пари или ценни книжа според номиналната им стойност.

3. Съкращение, направено в окончателен текст или мелодия. [Преводачът] да има необходимата поетична дарба, .., ако иска, когато превежда за сцена, пиесата да не излиза в съкратен вариант, „с произволни купюри“, .., с въведени остроти, които „вулгаризират“ текста на автора. Н. Лилиев, Съч. III, 95.

— От фр. coupure 'изрезка'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)