КУ̀ПЯ. Вж. купувам.
КУПЯ̀ ж. Събир. Остар. и диал. Стока за продан; купе. Той, без да им ся противи, побърза да ся махне от купята и сполучи да убегне и да ся отърве от тези, които го гоняха. Π. Ρ. Славейков, ПИ, 36. Колкото за гърците, хиляди слухове ги вълнуваха измежду страха и надеждата. Едни казваха, че турците щели да са промъкнат дори до купята на Бика. С. Бобчев, СОИ (превод), 68. То ша си доди, Моле, кир Тодорчито, / .. / Дукен ша отори, купя ша нареди. Нар. пес., СбНУ XXVII, 285.