КУРАБЍЙКА ж. Умал. от курабия; малка курабия, курабе. И дълго двамата ядоха пържени кюфтета, сирене и маслени курабийки, пиха и лимонада на една пуста станция, сетне отново задрямваха, отново се събуждаха и отново все тъй сладко закусваха. Св. Минков, РТК, 52. Изведнъж в кухнята влезе десетгодишният Спасчо, .., съгледа тавата с изпечените бадемови курабийки върху един стол, ловко протегна дългата си ръка и сграбчи две парчета. М. Грубешлиева, ПП, 24.


Източник: Речник на българския език (онлайн)