КУРАБЍЯ ж. Печен неголям тестен сладкиш, обикн. с кръгла форма, направен от брашно, яйца, захар, мазнина и различни подправки. Старата кадъна беше призната от целия град майсторка на баклави, кадаифи и маслени курабии. К. Константинов, ППГ, 23. Стева Петрович напразно го [Левски] канеше с ракия. Той отказваше. Но от ореховите курабии на Ната взе и ги похвали. Ст. Дичев, ЗС I, 566. По случай завръщането си донесе в пощата бутилка ягодов сироп, домашни курабии, полепени отгоре със захар. Л. Михайлова, Г, 160. Дигна се вечерта бай Марчо и помъкна една кошница с вишни, . ., баница, .. и торбичка, пълна с медени курабии. А. Каралийчев, СР, 79.

— От тур. kurabye.


Източник: Речник на българския език (онлайн)