КУРАЖЛЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Смел, решителен. Нямаме нужда от куражлийски, но безсмислени постъпки.
КУРАЖЛЍЙСКИ. Разг. Нареч. от прил. куражлийски; смело, решително. — Сега си жив и при мене, и аз мога куражлийски да изслушам всичко, каквото си изтеглил. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 66.