КУРАЖЛЍЯ ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Разг. 1. Обикн. като сказ. опред. — който проявява кураж, смелост в някаква работа или дело; безстрашен. — Двамата ще вършим по-добра работа. Ти си no-куражлия от мене и по-работлив си от мене. Д. Талев, ЖС, 251. По-куражлия други път, мама сега беше изгубила и ума, и дума пред неизвестното на утрешния ден. Ст. Чилингиров, ХНН, 198. — Довиждане, невесто. И бъди куражлия — чер гологан не се губи. Г. Манов, КД, 130. В такава една злосторническа работа, Братой, за да бъде по-куражлия, носеше при себе си стъкло пълно с върла ракия, с която често квасеше посъхналите си от страх уста. Ил. Блъсков, ПБ II, 16. Собрали се сичките цигане от селото, ама се отбор юнаци, кой от кой по-куражлия. Нар. прик., СбНУ XLV, 393.
2. Като същ. куражлия м. и ж. Смел, решителен, сърцат човек (мъж или жена). Не всякой от учителите имаше смелостта да предложи гостоприемство у себе си на г. инспектора. . Но имаше и куражлии, които се стараеха да покажат пред по-малките си събратя, че са току-речи приятели с гостенина. Ал. Константинов, Съч., 265. Стреляше само по куражлиите, които се опитваха да подадат глава. В. Андреев, ПР, 92. Намериха се куражлии и станаха кооператори.