КУРА̀ТОР м. 1. Човек, който се грижи за нещо; опекун, попечител, надзирател. В своето капитално изследване „Възрастта на музеите“ главният куратор на Лувъра Жермен Базен цитира някои данни от инвентарния списък на колекцията на Медичите. Хр. Ковачевски, СК, 114.
2. Мед. Студент медик, който следи болестта на пациент в болницата.
— От лат. curator 'опекун, попечител' през нем. Kurator.