КУРБА̀НЕЦ, мн. няма, м. Остар. и диал. Умал. от курбан; малък, скромен курбан, курбанче. Но тази година, за която ни е приказката, била ялова откъде умряла. Остави кожите настрана, че нямало е и курбанец, поне поп Марко да се понаеде и понапие. Ил. Блъсков, Китка VI, 1887, кн. 16, 21-22. Селяни, наши дружина, / хайдете да си чаркуваме, / и да си, джанам, колиме, / по едно шарено аганце: / за светого Георга курбанец, / пък за бога молбица. Нар. пес., СбНУ VI, 19.