КУРВА̀РИН, мн. курва̀ри, м. Простонар. Курвар. Дотам ли е стигнала Елена? — бърчеше той челото си. — Със стрелочника! .., изпсува мръсно и страшно, махна заканително с ръка: — Курварино! Бягаш, а? Аз ще те науча. Й. Гешев, ВТ, 88. Рано за вода да н ходиш [Петкано] / на Гургулово кладенче, / че ми е Гурго курварин. Нар. пес., СбВСтТ, 440.