КУРВА̀РСТВО, мн. няма, ср. Простонар. Грубо. 1. Женкарство. Който има желание да постъпи доброволно в народните български горски чети, трябва да са с клетва откаже: 1) от пиянство, 2) от лъжа, .., 4) от курварство. З. Стоянов, ЗБВ I, 78.

2. Разш. Разврат, блудство. Отблъсвай ония книги, что проповядват и излагат славолюбието, . ., курварството, .., лъжите и самоубийството като някои похвалителни и достойни за съревнование. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 19. От невежество родили са в Болгария варколаци, вепири, и думат, че притискат человеците, ... и не можат да поразсъдят мало нещо, защо са человечески злоизмислени хитрости или за кражба или за курварство. Р. Попович, X, 47.


Източник: Речник на българския език (онлайн)