КУРДЍСАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от курдисам и от курдисам се като прил. Навит, нагласен. Снощи часовникът не беше курдисан.
◊ Като курдисан говоря (дрънкам). Разг. Много, бързо, припряно говоря (дрънкам). Курдисана работа. Разг. Нагласена, уредена, обикн. с нечестни, непозволени средства работа.