КУСНУ̀ВАНЕ, мн.-ия, ср. Остар. 1. Отгл. същ. от куснувам и от куснувам се.

2. Вкус. Петтях усещания са: гледането, чуенето, куснуването, душенето и пипаането. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)