КУСУРЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, npuл. Простонар. Обикн. като сказ. опред. Който е с някакъв недостатък, кусур. Едни майка имала три дъщери. И трите станали за омъжване, ама момците от селото не ги харесвали, че били кусурлии в говореното и станали за смях. Ст. 1968, бр. 1180, 3. — „Мълчи, дюльо, не фали са, / че си дюля най-хубава, / яла си ми малко нещо, малко нещо кусурлия, / кусурлия — приседничава.“ Нар. пес., СбВСт, 251. Кусурлия контош ми даде с по-тесни ръкави. Δ Детето като че накуцва. Като да е кусурлия.