КУСУРЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Диал. 1. Докарвам кусур, вреда; вредя (Н. Геров, РБЯ).

2. Правя нещо по-добро; изкусурявам. кусуря се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)