КУ̀СЯ, -иш, мин. св. -их, несв. Диал. 1. Прех. и непрех. Кусам. Кокошката взе да бере душа и единият от другарите ми я съжали, че се мъчи, та я закла. Не съм кусил мръвчица от нея. Й. Попов, ТС, 47. Тя самата не пие, ама нека ѝ сипне да си кусела за здравето на внучето. Г. Краев, ЛСП, 34.
2. Непрех. Хапя (Н. Геров, РБЯ). Кучето куси. Н. Геров, РБЯ II, 435. куся се страд.