КУ̀ТАМ, -аш, несв., прех. Диал. 1. Грижа се. за някого или нещо, отглеждам някого или нещо; гледам (Вл. Георгиев и др., БЕР).

2. Крия, кътам (Н. Геров, РБЯ). кутам се страд.

КУ̀ТАМ СЕ несв., непрех. Диал. Крия се. Отишле да се спущат у дупката, дека се кута алата. Нар. прик., СбНУ XLI, 446. Като стигнале, старецът им казал: „Кутайте се вие, па да се кутам и я, нека си седи каруцата така!“ Нар. прик., СбНУ XLI, 456.


Източник: Речник на българския език (онлайн)