КУТЍКУЛА ж. 1. Зоол. У животните — плътна покривна тъкан, образувана от епитела. Водните животни притежават по-лъскав косъм, тъй като той е със значително по-гладка кутикула. Като пример може да послужи кожата на видрата, тюлена и др. Я. Басан и др., ТКП, 18. Тялото на метила е плоско, елипсовидно и стига до 5 см дължина. То е покрито с дебела обвивка — кутикула, която го предпазва от влиянието на жлъчните сокове. Зоол. VII кл, 20.
2. Бот. При растенията — безклетъчна ципа, образувание на епидермиса, която покрива зародишите и някои части, обикн. листа, стъбла, плодове. Някои от тях, като червената боровинка, са с вечно зелени кожести листа, с дебела кутикула. Горната им повърхност е лъскава и блестяща, а долната матова. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 28.
— Лат. cuticula.