КУТЍЯ ж. 1. Неголям съд от картон, тенекия, дърво, пластмаса и под. с плоско дъно и обикновено с капак, в който се прибират или събират и съхраняват различни дребни предмети или продукти. Бързо, неспокойно се лутах из стаята, разтварях шкафове, чекмеджета, кутии търсех някакво копче. М. Кремен, СС, 86. Като прегледа чашите и всичко, което беше отгоре: шишета, кутии със захар и кафе, Держански се наведе да погледне под тезгяха. Й. Йовков, ПГ, 198. Динчо започна да се приготовлява за училище. Нова чанта, нов буквар, тетрадки. Главната грижа на Динчо беше пъстрата дървена кутия за моливи, която татко му донесе от града. Л. Галина, Л, 74. Свирачите зеха да си прибират инструментите в кутиите. Ив. Вазов, Съч. IX, 23. Кутия за бои. Кутия за шапки. Консервена кутия. Избирателна кутия. Кибритена кутия. Кутия за писма. Пощенска кутия. Цигарена кутия.

2. Спец. Предмет, отворен от едната си страна, в който се поставят, монтират различни механизми или уреди, за да бъдат запазени от замърсяване, удар, влага и под. или да се оформи един цялостен апарат, уред. — Ако включат котлона в електрическия контакт, долу електромерът ще почне да се върти!. . Разбирате ли? Ние просто можем да проверим на електромерите! .. Отлично! каза Бебо Само как да вземем ключа от кутията с електромерите! П. Вежинов, СО, 117. Председателят, ръководителят и двама кооператори бяха наобиколили кафявата кутия на радиоапарата, поставен върху специална полица на стената. РД, 1950, бр. 163, 2. Клапанна кутия. Лагерна кутия. Разклонителна кутия. Редукторна кутия. Резонаторна кутия. Телефонна кутия.

3. Диал. Мярка за жито или брашно; кутел1 (Н. Геров, РБЯ).

Като (сякаш) от кутия изваден (излязъл). Разг. Много спретнат, с хубави, чисти и добре изгладени дрехи. Той навлича лачените си ботуши, самодоволен и горд, сякаш от кутия изваден. Л. Стоянов, X, 107. Мозъчна (черепна) кутия. Анат. Череп на глава на бозайник. Предавателна (скоростна) кутия. Техн. В двигател с вътрешно горене, мотор — уред, част, където се преобразува въртящият момент на двигателя по големина и посока, чрез което се променя скоростта на движението. Преди да се пусне в серийно производство, всеки нов автомобил трябва да се изпита. Първоначално отделните му агрегати двигател, скоростна кутия, .., кормилен механизъм и пр., се изпробват в лабораторни условия. HTM, 1968, кн. 5, 25.

— От гр. κουτί през тур. kutu.


Източник: Речник на българския език (онлайн)