КУТРЀ1, мн. -та, ср. Най-малкият пръст на ръката. Диньо .., хапеше нокътя на лявото си кутре и усещаше как мъка, злоба и отчаяние притискаха гърдите му. Г. Караславов, Тат., 161. Тя се усмихна и прекара замислено кутрето си по долната устна. Ем. Манов, БГ, 112-113. На лявата ръка тежка, златна гривна падаше току до ставите на палеца и на кутрето. Й. Вълчев, СКН, 78.
◊ Кутрето си не давам за някого. Разг. Не се интересувам от някого, не му обръщам ни най-малко внимание и не го ценя. — С какво е над тебе Войдан? А колкото за щерка му, аз и кутрето си не давам за нея. М. Смилова, ДСВ, 188. Не мога да се меря (да стъпя) на кутрето на някого. Разг. Стоя много по-долу от някого по личните си качества и възможности; далеч съм превъзхождай от някого. — Тая черна циганка какво ти е дала бе? Че тя е едно даскаличе диваненце, на кутрето ми не може да се мери. Ем. Станев, ИК III, 158. Тя беше само ангел небесен, а всъщност тя не може да стъпи на кутрето на Дафинка. Я. Антов, ЕМ, 4.
КУТРЀ2, мн. -та, ср. Малко куче; кученце1, кутренце2, кутрак. По мене се беше юрнала кучката с двете си кутрета, сякаш и те се радваха, че съм тръгнал на училище. К. Митев, ПБ, 463. Под хамбара, дето се бе окучила Арапка, се чуха плачливи скимтения и пъшкане на кутретата, които се притискаха към майка си и сучеха. Ем. Станев, ИК III, 194-195.
◊ И той е кутре от нашата бачия. Разг. Наш човек е, близък е. Като на кутре минава ми. Разг. Много лесно, много бърже ми минава (обикн. за рана). За таз Боримечка туй е драскотина .. Я ми дай йод и бинт да го превържа аз, че да му мине като на кутре! А. Гуляшки, ЗР, 205.