КУ̀ЧЕНЦЕ1, мн. -а, ср. 1. Умал. от куче; малко куче, кутре, кутренце, пале, паленце. — Някога, много отдавна. .. на село. .. Кучката ни беше окучила шест кученца. М. Грубешлиева, ПП, 116. Едно тънко жълто кученце, с черна муцунка и с щръкнали остри уши като на лисица, залая, като подскачаше из тревата. Й. Йовков, ЧКГ, 30. Подофицерът (той пък беше едно кученце от карловските села) го подочу и му кресна: — Ненко-о, жи внимаваш какво приказваш — да не настъпиш котето за опашката! Тарас, СГ, 72.
2. Детска играчка, статуетка, изображение на това животно. То беше .., когато Юрий и Валя изработваха от мека тел и разноцветни прежди всевъзможни котенца, кученца, палячета и Дядо Мраз. Д. Калфов, Избр. разк., 300.
◊ Като на кученце минава ми (преминава ми). Разг. Обикн. за рана. Много лесно, много бързо ми минава. — Хайде сега да те заведа у дома при баба да ти превърже пръста — като на кученце ще ти мине. А. Каралийчев, ТР, 196.
КУ̀ЧЕНЦЕ2, мн. -а, ср. Градинско цвете от семейство устоцветни, обикн. с жълти, червени или лилави цветове, които при притискане се разтварят и затварят като уста на малко куче. Antirrhinum maius. За лозичките, бегониите, петуниите са необходими едни грижи, за кученцата, мушкащите, пламъка — други. ВН, 1960, бр. 2638, 1.