КУ̀ЧЕРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който се отнася до кучер; кочияшки. Той е длъжен да прави като Арпагоновия слуга, който надява кучерските дрехи, когато го викат да кара колата, и ги сваля, за да облече готварските дрехи, когато го пращат да вари ястие. К. Величков, ПССъч. VIII, 56.