КУЧЕТА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. През средновековието — човек, който се грижи за кучетата на владетеля; кучкар. Около коня на Кубер се тълпяха кучетари и соколари, които очакваха тръгването на господаря си. Й. Вълчев, СКН, 247.
