КУ̀ЧЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на куче; кучи, песи. Не се чуваше нито кучешки лай, нито грухтене на свиня, нито кудкудякат на кокошки. М. Марчевски, ОТ, 47. Черното петно на челото му придаваше на кучешката му физиономия смешен и жалък, почти човешки израз, та Стоян едва що не заприказва с животното. Д. Талев, ЖС, 10. Янко видя голяма кучешка диря. Ем. Станев, ПЕГ, 23. Кучешка колиба.
2. Прен. Който е характерен за куче, който е като на куче; кучи, песи. — Какво ме зяпаш с тия кучешки зъркели? А. Гуляшки, МТС, 65. От веригата навлиза в горичката с шмайзер, с изострено кучешко лице жандармерийски подофицер. З. Сребров, Избр. разк., 104. Такъв ми е кучешкият навик: каквото задигна, изядам го! А. Каралийчев, ПС I, 181. Приборите върху масата останаха нераздигнати. Тя не смееше да тропа, да не събуди мъжа си. Все още бе останало нещо от някогашната кучешка привързаност към него. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 29, 3.
3. Прен. Който е труден, тежък, непосилен; кучи, песи. Доде ми да заплача. Такова кучешко тегло не се търпи! Ив. Вазов, Съч. XVIII, 10. — Заплатите ниски, храната слаба, въглища няма. . — За железничарите тези условия са дваж по-тежки, защото те карат кучешки живот — все на път, на студ, на сухоежбина. Г. Караславов, ОХ III, 361. Лошо времето, Мавруде! — кажат му, — не е за пътуване .. — Кучешки занаят е нашия, брате! Трябва да се върви. Ив. Карановски, Разк. I, 70. // За студ, време — който е много лош, непоносим. .. Той [Борко] стана, разтърка ръце и затропа с крака. — Ух, кучешки студ! Не прилича на лято. М. Марчевски, ГБ, 298. — Много ли се измокри?. . — За лятно време не е много, но засега достатъчно. . И си мислеше: „Какво диване съм аз! Каква непредпазливост в това кучешко време.“ Г. Караславов, ОХ III, 549. Па и се извъди едно кучешко време, една сухотия, та земята проплака. Кр. Григоров, Н, 8.
4. Прен. Руг. Който е недостоен за уважение, презрян, долен; кучи, песи. — Твойта вяра е кучешка! К. Петканов, ЗлЗ, 82. // За смърт — който става в условия на изоставеност, бедност и под. Болнично легло, въздишки, пъшкане, чай с лимонтузу, кошмари и накрай кучешка смърт. Л. Стоянов, X. 149.
◊ Кучешка тения. Мед. 1. Вид плосък червей, който паразитира в тънките черва на кучето, чакала, вълка, рядко у котката и причинява остро инфекциозно паразитно чревно заболяване у човекa. Taenia echinocccus. Най-опасна за човека и домашните животни е кучешката тения. Зоол. VII кл, 24. 2. Остра инфекциозна болест, причинена от тези червеи. През деня разпитвах мнозина за кучето, дори и самия Иван Гаврилов. Според него то изглеждало болно, сигурно е страдало от кучешка тения. Й. Радичков, СР, 202. Кучешки дрян. Горски храст или ниско дърво, високо до 1-2 м, с бели цветове и дребни, черни, сухи, костилкови плодове; кучи дрян. Cornus sanguinea. Към чешмата водеше широка пътека, побита в гъстия плет от лески, смрадлики и кучешки дрян. Г. Мишев, НЖ, 37. На разсъмване клоните на черницата спряха да чукат в прозореца и тишината събуди Христо Маджурина. Дрезгавината, .., му замириса на кучешки дрян. Д. Вълев, Ж, 15. Кучешки зъб. Обикн. мн. Анатом. Всеки един от четирите остри зъба, разположени по два на всяка челюст, между резците и кътниците. Ако заекът се лиши от възможността да гризе, резците нарастват извънредно много. Кучешките зъби не се развиват и между резците и кътниците има празнина, която улеснява гризането. Зоол. VII кл, 129. Кучешко грозде. Отровен бурен с черни, сочни топчести дребни зърна; куче грозде. Solanum nigrum. A модерните кошери в селото, .., се задоволяваха с опърпаните цветове на татула, кучешкото грозде. Ст. Даскалов, ЕС, 42. Тя го поведе край реката. Там имаше тесен и дълбок дол, зашумен с кучешко грозде, бъз и дребни храсти. Ем. Станев, ИК I и II, 182.
~ Вкарвам / вкарам (въвирам / въвра, завирам / завра, навирам / навра, натиквам / натикам) в кучешки гъз. Разг. Грубо. 1. Нахоквам жестоко някого. 2. Отмъщавам си на някого, като го поставям в безизходно положение и го правя безсилен, безвреден. Имам кучешка душа. Разг. Мъжествено, твърдо понасям всички мъки и неволи. Като кучешки зъби режат. Диал. За ножици — лошо режат. Кучешки син. Разг. Руг. Негодник, нехранимайко; кучи син. — Вчера му рекох: „Бе кучешки сине, .. ти всяка човещина си окачил на пироня.“ Ив. Вазов, Съч. X, 7. Пред колата вървят двама-трима възрастни турци, .. — Господ да порази и нея, и тях, кучешките синове. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 51-52. Търся на кучешко легло (леговище) кокал. Диал. Ирон. Върша нещо безсмислено, искам да постигна нещо невъзможно.
КУ̀ЧЕШКИ нареч. По кучешки начин, като кучетата; кучешката. Нахвърляхме съчки по равното, постлахме малко шума отгоре и като заринахме огъня добре, свихме се кучешки, опрели един в друг гърбове и сложили глави на раниците. Д. Калфов, Избр. разк., 220. Излайва кучешки звънецът подъл, / и вик зловещ разделя ме от теб. Кр. Белев, ПЗБ, 18.