КУ̀ЧКА1, зват. -о и (рядко) -е, ж. 1. Женско куче. — Някога, много отдавна .. на село .. Кучката ни беше окучила шест кученца. М. Грубешлиева, П, 116. И докато Видра беше все пак породиста кучка, с дълга кафява козина, с умни, почти човешки очи, Ханджар беше голям овчарски пес. Й. Йовков, ЧКГ, 29. Не ми карайте момето, мори, малко ли мираз донело: / .. Шарена коза со йаре, мори, / и йарето йе шарено; / шарена кучка с кученя, мори, / и кученята шарени. Нар. пес., СбНУ XI, 56. Дорде една кучка не навири опашка, кучетата не тръгват подире ѝ. Погов. Бързата кучка слепи ги ражда. Погов. // Прен. Разг. Грубо. Като сказ. опред., приложение или в обръщение, обикн. във възкл. изречение. За изразяване на отрицателно отношение към жена, която е зла, проклета, жестока. — Да не смееш, да не смееш, да не смееш да обвиняваш детето! Кучка такава! П. Незнакомов, БЧ, 37. — Дай ключовете да видя. И ако има за нов кюрк, направи си и два, ако искаш. — На, кучке, вземи ги, пусти да опустеят — предаде се баба хаджи Серафимица. Д. Талев, ЖС, 62. Като отпи една глътка вино [Чакъра], той пак погледна жените и забеляза, че те почти не ядеха. „Кучки — помисли той гневно. — Ако не се боят от мене, ще се качат на главата ми.“ Д. Димов, Т, 21. — Анке, Минке, — разплакахте ни, мари кучки! .. Анке, да млъквате вече, — чухте ли? Ц. Церковски, ТЗ, 71-72. „От прост род, ама е хубава, кучката, не глупее и не се превзема.“ Ем. Станев, ИК III, 37.
2. Прен. Разг. Грубо. Обикн. във възкл. изр. и често в съчет. с разпасана, побесняла. Развратница, курва. На ореховата спалня, .. на неговата възглавница до жена му спеше Матейчо. .. — Кучка! — плю Цеков срещу жена си. В. Нешков, Н, 303. — Трима мъже съм харесвала аз през живота си и тая кучка вече спи с двамата. А. Дончев, БР, 244. — Кой знае какво чудо е тая ваша Сладунка! Тича още отсега по мъжете! .. Наред по всички мъже!... Кучка! Ил. Волен, МДС, 23. — Гиди Чубро, гиди кучко! / За тебе ми Стоян лежи / и за твое мажко дете. Нар. пес., СбНУ, XLII, 225. Който мъж влезе у нас, веке не влиза като свой, като приятел, а в тебе му са очите и не мисли добро. . — Нема да кажа, че ти се носиш като разпасана кучка, нема да си кривя душата, но дяволът с тебе върви. Д. Талев, ПК, 340-341. „Чума да я разкъса тая разбесняла кучка, дето помами сина ми!“ Ив. Вазов, Съч. XXII, 138.
◊ Дотук кучка на бачия. Диал. Употребява се, когато някой се зарича да не продължава да върши нещо занапред. — Как се върна от фронта? — Ами щом се разби Каймакчалан, обърнахме колата, че в къщи. Дотук кучка на бачия. Ем. Станев, ИК III и IV, 334. Като кучки ядем се. Разг. За жени — люто се ядем, караме се. Па благодарим на бога, че и невестите ни се докараха такива, дето да се погаждат, че има нейде етърви, та се едат като кучки. Т. Влайков, БСК II, 180. Коя кучка <ти> лае. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой не се вслушва в нечии думи, съвети. Тя влезе в къщи и се залови за дъщеря си. — Магарице! Тебе коя кучка ти лаеше сбирай си ума. Ил. Блъсков, Китка, V, 1886, кн. 14, 38. Аз ти казувах да не ходиш там, ама коя кучка лай. Моите думи бяха все едно като че лае кучка. СбНУ XXV, 37. Кучка и мачка ще са заедно; кучка и мачка ще се гушат. Диал. Много е студено, настъпил е голям студ, мраз. Кучка с кучка; кучката му с кучка. Разг. Грубо. Употребява се за усилване, подчертаване на пренебрежително, презрително и оскърбително отношение към някого. — Женена жена, ма сестро, да си седне в къщи и да си гледа работата, а то — фитнало се и не оставя човека на мира. . Развали къщата на човека, кучката му с кучка! Чудомир, Избр. пр, 37. Кучка с погача ще мине през пръстите му. Диал. Много разточителен е. Натирям кучката. Разг. Трудя се, мъча се, блъскам се. — Хубава компания си намерил, наборе. Пък ти много ще има да натиряш кучката, железничарско плашило, дорде ти откъснат някъде главата. Ем. Станев, ИК III, 259. Стигна ме (ще ме стигне) дървена кучка. Разг. Ядох (ще ям) голям бой с дърво. Това (туй) ми <го> кучка и отвлекла (отнела); това (туй) ми кучка завлече. Диал. Не мога да търся отговорност за причинена ми щета, загуба.
— Не се грижете, това ти го кучка отвлекла. Ив. Вазов, Съч. XXII, 109. Ходя като недобита кучка. Диал. Неодобр. Скитам без работа и от къща на къща или из улиците; шляя се.
КУ̀ЧКА2 ж. Диал. 1.Уред или приспособление, което спира, задържа нещо, като напр. спирачка на каруца, дърво, с което се стягат снопи или се усуква въже и под.; вител. — Трябва да се запъне колелото с кучката, да се държат здраво юздите на конете, да не се претури колата. Й. Йовков, ПГ, 120. Вагоните, .., лашнати от „Чайника“ на Стаматко, бавно се приближаваха към маневрените стрелочници, които ги причакваха с „кучки“ в ръце. М. Марчевски, П, 230.
2. Менгеме за стягане на обръчи и дъги на каца (Н. Геров, РБЯд).