КУЧКА̀РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Място или помещение, в което събират кучета; кучкаршща. Гостуваше му управителят на Браничевската област — .., та ловът щеше да е голям, за показ, затова бяха докарани почти всички псета от Чрънатовите кучкарници. А. Дончев, СВС, 133. — От какво са тези ключове? .. — Това са ключовете от кучкарника! .. Като хванат кучета, откарват ги там. Ст. Стратиев, СВМ, 92. На първия завой той се обърна да види дали сивото рунтаво куче, .., върви подире му. . „Защо да не го прибера! И без това у нас е цял кучкарник!“ М. Грубешлиева, ПП, 199.