КУШ междум. Употребява се като повик към куче да стои мирно, да легне; мирен, легни. — Шаро, куш! — викно Шерко. И кучето се дръпна от човека и отиде бавно, .., та легна в краката на господаря си. А. Дончев, ВР, 191. А дълговлакнестият му лъскавочерен сетър, .., щеше да скъса никелираната си верижка. — Неро! Мирно! Куш! Веднага, веднага! Д. Калфов, Избр. разк., 199-200.
КУШ неизм. прил. Диал. Който е без опашка; безопашат. „Да има некой сега, да ме вати за опашка десет пати да мавни, еднаж да брои ..“ Тамам прогоари moa, ce погоди тамо еден орач, .., двайсе пати мавни, еднаж брои, върти-удри, върти-удри, му йа скина опашката, и волкот остана куш. Нар. прик., СбНУ XV, 121-122.