КУША̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Дебела напречна носеща греда в стена, стобор, врата и под. Този писан сандък с железни ъгли и кушаци, изковани от ръцете на незнаен български занаятчия, е много красив. РД, 1961, бр. 58, 2. — Мамо, хайде, повикай девет душ дулгере, / .., / да ми къща направат, къща без прозорци, / къща без прозорци, врата без кушаци. Нар. пес., СбВСт, 374.
2. Пояс (Ст. Младенов, БТР).
— Тур. kuçak.