КУШЍЯ, мн. -ѝи, ж. Препускане, надбягване с коне. Този бил значи Кара Танас, дето по Тодоровден на кушиите никой не може да излезе насреща. П. Константинов, ПИГ, 192. — Каква е тая кушия? — попита горският. — На сватба отиваме. .. — отвърна третият, и всички в миг препуснаха конете към Албаново. Ив. Карановски, Разк. I, 174. Де да е Стоян, да доди, / с него кушия ще правя / от Дунав до връх планина. / Ако ме Стоян превари, / на Стоян ще го харижа / тавлата със атовете. Нар. пес., СбВСт, 108.
— От тур. koșu. — Друга форма: кошѝя.