КУШКЍЯ прил., ед. неизм. Диал. 1. Плашлив, страхлив. Кушкия кон. Н. Геров, РБЯ II, 438
2. Който има лек сън, който спи леко.
3. Прен. Буден, схватлив, умен.
— От тур. kuçku 'бодър, бдителен'. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
