КЪРКА̀Ч м. Разг. Неодобр. Пияч, пияница. Животът му [на Босилко Трънков] беше пример за по-младите му колеги, пък и за по-старите (вятър пример, беше къркач и женкар, но нейсе). Ем. Манов, В, 63. Запознаваше ме с какви ли не хора — и добри къркачи, и раз-говорливи, — за какво ли не ме подпитваха. . издържаха на всичко — и на сливова, и на мастика, и на конячец. А. Станоев, П, 54. Голям къркач.
КЪРКА̀Ч м. Диал. Само в съчет.: На къркач, нося. На гръб (нося).
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.