КЪРКО̀РЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от къркоря. Бай Димовият петел кукуригаше продрано, пресипналият му възглас завършваше с безпомощно къркорене. А. Гуляшки, ДМС, 15. Вътре в корема на машината заскърцаха колелца и пружини, дочу се металическо къркорене и аз изтръпнах. А. Гуляшки, ЗР, 102.