КЪРКО̀РЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Разг. 1. За течност, ястие — вря леко, като издавам слаб звук; къкря, къркам. Той влезе в хашевото и видя Димана, седнала замислена до огнището. Гледаше унесено към гърнето, в което къркореше боб. В. Геновска, СГ, 70. Още вчера дядо Гюро тръшна най-тлъстия овен и сега курбанът къркореше в големия ператен казан на края на чорбаджийския двор. М. Кюркчиев, ВВ, 79. ● За съд, в който ври течност или нещо се вари в кипяща течност. Йонка се опомни и стана от леглото. В стаята беше топло, на печката къркореше тенджера. И. Петров, НЛ, 191. Огън гори в огнището ей такъв, буен .. — Котлето на веригата къркори. В. Геновска, СГ, 398-399.
2. За птица — издавам гърлени звуци; къркам1. Има едни зли кокошки, гдето нито носят, нито мътят. . И къркорят гневно, като че мърморят. Й. Йовков, АМГ, 199.
3. Издавам пресеклив звук, който наподобява кър-кър; къркам. — Стигнахме — каза Юрдан и се изправи. Слязоха от рейса, минаха покрай мотора, който още къркореше, и хванаха черния път към тяхното село. И. Петров, MB, 134. Викът в гърдите на младежа започва да къркори издълбоко като пресъхнал кран на чешма. Дишането се възвръща от някъде много далече. Бл. Димитрова, Лав., 209.
4. За черва, стомах — издавам приглушени звуци при глад, разстройство и под.; куркам. Щом белият човек е казал, че не трябва да яде, ще потърпи. А гладът напираше, червата му къркореха. Гр. Угаров, ПСЗ, 561. Дъвчим коравите зърна, челюстите се изморяват, червата къркорят. Л. Стоянов, X, 11. Вътрешностите на Рамзина се боричкаха, къркореха гласно, но тя не усещаше глад. Б. Несторов, АР, 96.
5. Диал. За жаба — издавам характерни звуци; крякам, квакам, къркам1. Жабите от блатото къркореле, зашчо било пролетно време. СбНУ XXIX, 195-196.
КЪРКО̀РИ МИ несв., непрех. Усещам, чувам пресеклив звук, шум, хриптене; къкри ми. Трудна жена трябва да се предпазва още и от да чуе свинско чвичене, ..; защото, ако е чуела, на детето ѝ, .., щело да му къркори в гърлото или в гръдите. СбНУКШ ч. III, 26.