КЪ̀РЛЕЖ1 м. 1. Дребно животно от разред безгръбначни, с несегментирано тяло, познато като паразит по растенията, животните и човека; акар. Acari. Имаха двайсетина кокошки, десет умряха от кърлежи. Г. Караславов, Избр. съч. I, 201. Всъщност никаква муха не бе кацнала върху носа на козела. И кърлежът, дето все лежеше свит в брадата му, се беше насмукал с кръв и сега спеше, мъртъв от преяждане. Й. Радичков, СР, 12.
Прен. Безмилостен, жесток господар; мъчител, угнетител, експлоататор. — На нас не ни трябват повече царе! Чуждоземци и кърлежи не щем! Доста ни пиха кръвта! А. Станоев, П, 98. Караимамът яздеше върху гърбовете на българи. Избрал си беше петима по-здрави мъже, яхаше ги, .. И клетниците се катереха нагоре с черния кърлеж, впит в гърба им. А. Дончев, ВР, 281-282. Че аз наричам вашите велможи / кърлежи човешки, що тихо, без глас / смучат кръв, ◊ братя, от вашите кожи, / че те са излишни, че и без тях може. Ц. Церковски, Съч. II, 91.
2. Зоол. Само мн. Разред безгръбначни паякообразни животни със слети сегменти на тялото, които се размножават с яйца и ларви, обитават почвата и водите, а някои видове са известни като кръвосмучещи паразити; акари. Acariformes.
КЪ̀РЛЕЖ2 м. Диал. Рицин.