КЪРМА̀1, мн. няма, ж. 1. Майчиното мляко, с което се храни новороденото дете. Само Милена не помагаше в къщната работа. Много отслабнала от тревоги по хилавото детенце, което трудно поемаше кърмата ѝ .., тя се молеше ревностно пред иконата в голямата одая по няколко пъти на ден. А. Христофоров, А, 113. — Ха сега разправи ми как е Огнянчо, .. — Ти да не даваш на Лена рано да го захранва с кашички. Че те, гражданките, обичат лесното, Лена има ли кърма? Ем. Манов, ДСР, 202-203. Сърдит бе Стоян, гневен бе, / на гняв си закла булчето, / .. / Черно ѝ кърве ручеше, / мъжка ѝ рожба плачеше, / мъртвешка кърма сучеше. Нар. пес., СбВСт, 487.
2. Храна за добитък от смесени трици, стрити семена и надробени растения; ярма, фураж, кърмилка, кърмило. Като [прасетата] станат на 10—12 дни, ние им даваме и зелена храна, .., и им увеличаваме дажбата от кърма и трици. ОП, 77. Вечерта пред Гергьовден занасят кърпа трици в мравуняк; сутринта ги вземат и слагат в кърмата на овците, за да се наспорят последните като мравки. Ив. Хаджийски, БДНН I, 144.
3. Прен. Със съгл. опред. Нещо, което спомага за развитието на някого или нещо в определена област, насока; храна. Цялата атмосфера в прекрасното руско семейство е духовна кърма на младата студентка. Ст. Грудев, АБ, 36. Домът на Друми, изглежда, е знаел не една и две легенди за подвизи на деди и роднини, за борби с турци и разбойници. И тия легенди именно са първа кърма за живата, дейна фантазия на бъдещия писател. Г. Константинов, ПР, 20. Не, не помнеше да са му говорили с глас като този, толкова топло, толкова гръдно; изобщо не бе знаял, че женският глас може да се превръща в такава живителна кърма за мъжа. Г. Стоев, Зав., 127. Семейството и роднинският кът са за човека нравствената кърма. А. Страшимиров, А, 191.
◊ Като <овце> на кърма. Разг. В голямо количество, масово и с голямо желание. В празнични дни тези ергени се стичаха при нея до портата им като овце на кърма. Тя [Севда] още не можеше да разбере, защо се трупаха те пред нея. Г. Караславов, С, 225. Малко хора от селото се отбиваха да пият и да се мият за здраве.. Но от околните села тичаха като на кърма. Кой разнасяше празната слава на този параклис? Кой пръскаше заразителната вест за чудодейната сила на неговия извор? Г. Караславов, СИ, 61.
КЪРМА̀2 ж. Мор. 1. Задната част на кораб или лодка, противоположна на носа, на която обикн. се намират уредите за управление. Отиваме на носа на кораба, но на носа е невъзможно да останете.. Най-задната част на кораба не е опашка, а кърма. Б. Трайков, ВО, 10. Корабчето бе намалило ход и се плъзгаше безшумно, със загасен мотор. После отново избоботи, разбивайки водата зад кърмата си. Ем. Манов, БГ, 220. Пред него [Игрила] наистина се разстилаше реката, но широкото ѝ спокойно ложе беше почерняло от враници с извити предници и вдигнати нагоре кърми. Ст. Загорчинов, ДП, 307. // Разш. Задната част на самолет или ракета. Фотонният кораб ще се движи ускорено при липсата на каквито и да било външни сили само в резултат на излъчването на електромагнитно поле от кърмата на ракетата. HTM, 1966, кн. 214, 47. „Селена“, носеща на двете си палуби четиристотин тона храна и товар, обърната с кърмата към растящия диск [на Луната], започна бавно, равномерно да намалява скоростта си. К, 1963, кн. 9, 16.
2. Остар. Кормило на кораб или на лодка; кърмило2. Зер водата е крива, че закарва гемията в камънаците, тогава защо е кърмачът?! .. Защо е кърмата в ръцете му?! М. Георгиев, Избр. разк., 211. Коломб заповяда да снемат платната, .., въверява кърмата на кърмача със строга заповед от ръка да я не оставя, .. , и отива да си полегне. П. Кисимов, ОА I (превод), 54.
КЪРМА̀3 ж. Остар. Вид стар черногорски пищов, който се прегъва при пълнене. Емнаха се въз мене троицата. . , а мюфтията седи на чардака, па гледа сеир. . Извадих черногорския — кърмата: „Слизай, мюфти Али, че сега ти изгасих борницата!“ Тогава чак омекна. Н. Хайтов, ПП, 99.
— Typ. kirma.