КЪРМА̀Ч1 м. Остар. Кърмчия, кормчия. Зер водата е крива, че закарва гемията в камънаците, тогава защо е кърмачът?! М. Георгиев, Избр. разк., 211. На всеки кораб началникът беше на предницата, а кърмачът — на задницата. С. Бобчев, СОИ (превод), 69.
КЪРМА̀Ч2 м. Спец. Човек в стопанство, ферма, който храни животни.
— От Речник на съвременния български книжовен език, 1955.