КЪРМА̀ЧЕ, мн. -та и (диал.) кърма̀ци, ср. Новородено дете, което още бозае, суче кърма1; бебе, пеленаче, бозайниче, сукалче. В писаната люлка, окачена на гредите, отколе спеше едно дете кърмаче. А. Каралийчев, ЛС, 65. За предпазване от рахит се препоръчва кърмачетата да се изнасят на слънце извън населеното място. Анат. VIII кл, 110. Когато гледаш едно весело кърмаче над майчините си гръди, помисли, че и ти едно время си лежал безсилен над гръдите на твоята майка. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 191.