КЪ̀РМЕНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от кърмя и от кърмя се. Освен кърменето, което трая близо една година, Яна почти нямаше други грижи около отглеждането на Валентина. К. Калчев, СТ, 45. — Нани ми, нани, Иванчо, / туй ще ти ѝ, мамо, люлене, туй ще ти ѝ, мамо, кърмене, / .. / Токо си дума издума, / и се от душа раздели. Нар. пес., СбВСт, 475.
2. Еднократно нахранване на детето с майчина кърма. Преди всяко кърмене майката трябва да измие добре ръцете си със сапун и вода. К. Рашков, ДБ, 84.