КЪРМЍЛКА ж. 1. Храна за добитък; кърма1, кърмило. Далече някъде се пръсна стадото, .. А като се прибра вечерта, хвърли на псетата качамак, тури на стадото кърмилка и се притвори в колибата. Ст. Даскалов, СД, 210-211. Един ли с диплом на висшист / и спец в голямата наука / остава дребен егоист — / от майчината гръд засукал кърмилката на блюдолиз? Кр. Вълков, МОО, 227.
2. Корито за кърма; ясла, кърмило1. Като разчупи хляба, тя [Вела] даде половината на дядо Вълкан, а другата надроби в кърмилката, около която се струпаха овцете. Н. Ракитин, БР, 1931, кн. 8, 257.