КЪРМЍЛНИЦА ж. 1. Остар. Дойка, кърмачка. Ако майката не може или не бива сама да си дои детето, то тая работа най-добре ще свърши кърмилнща (доилка). Й. Груев, КН 7 (превод), 68.

2. Прен. Поет. Земята, природата или родината, която дава живот на всичко. Тя [земята], майката кърмилнща, сякаш въздиша и благодари на човека за благодатния труд, за семената, които той хвърля в нейните влажни бразди. ВН, 1959, бр. 2547, 2. Побърза да излезе навън, .. да хване полето и да наобиколи. . наливащите се с едро зърно жита, да се по-разведри от хубавите гледки на кърмилницата земя. Б. Обретенов, С, 198. Българийо, родино моя свята, / кърмилнице на вяра и борци! / Веднъж; ли те разкъсва черен вятър, / веднъж: ли в теб закриляни крадци / историята древна ти крадяха? Е. Евтимов, БЗ, 81.


Източник: Речник на българския език (онлайн)